Най-използуваните заваръчни процеси изискват генерирането на високи температури, за да се съединят детайлите. Видът на топлинния източник често се използва като основна за описание на типа процес, например - газово заваряване, електродъгово заваряване.

Един от основните проблеми при заваряване е, че металите реагират с атмосферата, когато тяхната температура се увеличава. Методът на защита на горещия метал от реакция с атмосферата е втората най-важна отличителна черта. Техниките за защита варират от покрития с флюс, които образуват защитен слой шлака, до инертни газове. В някои случаи, е възможно атмосферата се премахне изцяло чрез създаване на вакуум.

Някои процеси са били разработени за много специфични приложения, докато други остават гъвкави и покриват широк диапазон от заваръчни дейности. Макар и заваряването да се използва главно за да се съединят подобни и дори разнородни метални части, то се използва все повече за ремонт и възстановяване на износени или повредени части.

Налице е също така все по-голям набор от приложения за наваряване на нови части, което осигурява повърхности с устойчивост на корозия, абразивно износване, въздействие и изхабяване.

Първоначално, въведени в края на 19-ти век, електродъговите процеси остават най-голямата и най-масово използваната група заваръчни техники. Както името подсказва, източник на топлина е електрическа дъга между частите, които трябва да бъдат заварени и метален електрод. Електрическата енергия, превърната в топлина, генерира дъга с температура около 7000 ° С (10000 ° F), причиняваща стопяване и съединяване на металите.

Оборудването за заваряване може да се различава по размер и сложност, като основната разлика между процесите са метода за защита и вида на консумативите или добавъчния материал. Електродъговите процеси включват РЕДЗ, МИГ/МАГ, ВИГ и подфлюсово заваряване.